Английският език - донор или грабител?

Дали е вярно, че днес английският език все още „взима назаем“ думи от останалите чужди езици или по-скоро вече изпълнява предимно ролята на „донор“ на съвременна лексика?

В английския език, както и във всички останали езици по света, съществуват думи „заемки“ от други езици. Филип Дъркин, заместник главен редактор на "Oxford English Dictionary", наскоро зададе актуалния и интересен въпрос дали обаче, в момента, най-разпространеният световен език повече „взима“ или „заема“ думи на другите езици.

За последните трийсет години в английския език навлизат куп чуждици, като „Oxford English Dictionary“ дава следните интересни примери за подобни думи: думата „tarka dal“, навлизаща в езика през 1984 от хинди, и която означава кремообразно индийско ястие, подобно на леща), „quinzhee“- вид подслон от снега /думата навлиза в езика в 1984 през северноамерикански диалект), „popiah“ - вид сингапурско ястие, подобно на руло, „izakaya“ - вид японски бар, „affogato“- италиански десерт, направен от кафе и сладолед / думата навлиза в лексиката на английския език през 1992/.

Очевидната прилика между подобни думи е, че въпреки, че са вписани в официалното издание на “Oxford English Dictionary“, не всеки англичанин днес е запознат с тях. Идеята е, че подобни чуждици, особено такива, свързани с определени храни, значително по-бавно се асимилират в даден местен език.

Например, думата „суши“ за първи път започва да се среща в английския през 90-те, но едва в последните години, поради разпространението на ястието „суши“ по целия свят, думата започва да се превръща в интернационална. Но колкото и да е популярна тази дума днес, тя все още не се е внедрила до такава степен в лексикалния състав на английския, като например заемки като „peace“, „war“, „just“, или „very“ (които са с френски произход) или пък „leg“, „sky“, „take“, местоимението „they“ (навлизащи в английския от скандинавските езици).

Причината за това е не само,че те са заети преди много време. Дължи се и предимно на различните влияния, които чуждите езици са упражнявали върху речниковия запас през различните етапи на развитие на шекспировия език десетилетия назад.

Неоспорим факт е, че е много трудно да определим границите на речника на даден език, особено на толкова глобален език, като английския. Всеки отделен човек разполага с малко по-различен речников запас от човека до себе си. Хората, например, които живеят в Нова Зеландия вероятно са запознати с огромен брой думи с маорски произход, а англоговорящите в Шотландия пък може би знаят повече думи със шотландско-галски произход.

Речниците внимателно наблюдават тези тенденции на взаимодействие на езикови единици между различните езици и разкриват изненадващи тенденции в съвременните процеси, а именно, че броят на новите заети думи в английския език от други езици сравнително намалява. Една от причините за това, е успехът на английския език като международен език на науката, академичното съсловие, бизнеса и всички останали професионални сфери.

Ако се замислим за думите, навлизащи в езика от други езици през 18-ти и 19-ти век, няма да подминем влиянието на колониализма и разширяващите се световни пазари. Думи като „jungle“ (1776), „bangle“ (1787), „yoga“ (1818), „khaki“ (1863) навлизат в езика от Южна Азия. В много други случаи, нови думи се появяват в езика в резултат на научно-лингвистични открития в други европейски езици.

Например, думата „oxygen“ произлиза от френското име „oxygène“, което двама учени дават на сравнително наскоро открития елемент през 1780. Подобна история съществува и за думата „paraffin“, формирана в немския език през 1830 /от латински елементи/ и после заета на английския през 1835.

Други думи заемки като „semester“ (1826) или „seminar“ (1889) отразяват немските иновации във висшето образование. Такива думи могат да се открият и днес, но стават все по-редки, тъй като английският се е превърнал в „лингва франка“ на глобалния свят. Това е главната причина днес този език да е много повече „донор“ на думи, отколкото „заемник“.

Думи като internet, computer, cell phone, meeting, business, които навлизат в останалите езици със светкавично темпо, са неоспоримо доказателство за подобна теза. В крайна сметка, моделът на заемане на думи отразява сложните модели на културно взаимодействие между народите през вековете.

Имената на храни, напитки, растения, животни и други характеристики на природния свят са заети, в резултат на основни преходи между народите в различните части на света.

Днес е неоспорим факт, че английският език езикът повече „дава“, отколкото „взима“ лексика. Какво, обаче, ще се случи в бъдеще и дали тази тенденция ще продължи, все още е рано да се гадае.